1. Айнщайн е бил слаб ученик и се е провалил на изпит по математика
   

   Колкото и привлекателно да звучи тази история за някои хора, тя съвсем не е вярна. Чували сме за личности като Бил Гейтс, Марк Зукърбърг и Стийв Джобс, които са напуснали училище и все пак създават история и стават милионери, но Айнщайн със сигурност е малко по-различен случай. Не само, че не е бил слаб ученик, но всъщност е бил вундеркиндът на класа си. Младият Алберт е блестял не само по математика и физика, но и по всички други предмети.

   Легендата за това как е бил скъсан на изпит по математика съществува, но се нуждае от малко разяснения. Да, бил е скъсан на кандидатстудентски изпит за политехническия университет в Цюрих. Интересното в случая е, че когато кандидатства Айнщайн все още не е бил завършил гимназия и са му оставали 1-2 години. Също така, изпитът е бил на френски език. Език, който Алберт не говори. Кулминацията при разбиването на този мит е, че изпитът се е състоял от четири части – математическа, езикова, ботаническа и зоологическа част. Айнщайн се справя безупречно с математиката, но бива скъсан на останалите три.

2. Сър Исак Нютон открил гравитацията, след като ябълка пада на главата му
   

   Една много интересна, забавна и може би вдъхновяваща история бива изобразявана в учебници, образователни филмчета и разказвана от бабите на внуците им. Историята за това как сър Исак Нютон се наслаждавал на хубавото време, поседнал на една пейка под ябълково дърво, и изведнъж една узряла ябълка го ударила по главата. В този момент Нютон „магически“ открил гравитацията. Е, да, но не съвсем.

   Случката е описана в личния мемоар на Нютон и е неточно интерпретирана по две причини. Първо, Нютон и неговият приятел, който му е правел компания, вече са били мислили по въпроса за гравитацията. Второ, ябълката е дадена за пример от неговият приятел, с когото си говорели след вечеря и после случайно видели падаща ябълка, но тя не е ударила никого по главата. Тогава те започват да обсъждат, че явно наистина центърът на Земята придърпва предметите, защото в противен случай ябълката щеше да пада от дървото настрани или нагоре. В крайна сметка, има истина в този мит и опростената му версия може би е по-привлекателна за децата.

3. Хората използват само 10% от мозъка си
   

   Още един мит, за който сме чували в училище и сме гледали във филми като „Люси“, „Високо напрежение“ и „Генезис“. Митът гласи, че хората използват едва 10% от капацитета на мозъците си, а гореспоменатите филми експлоатират и фантазират с идеята какво би се случило, ако използваме пълния си капацитет. Също така, циркулират и слуховете как Айнщайн е един от малкото хора, които са използвали 20% от мозъка си. Както и в предните митове, които обсъдихме, тук има частица истина, но не съвсем.

   Да, не всички неврони в мозъка работя едновременно, но това не означава, че има части от мозъка, които са напълно неактивни и никога не се активизират. Напротив, хората използват всяка една част на сивото си вещество и всъщност през повечето време доста голяма част от мозъка работи. Не е случайност, че мозъка представлява само 3% от теглото на човек, а изразходва повече от 20% от енергията ни.

4. Диамантите са най-твърдите елементи
   

   Диамантите наистина са един от най-твърдите елементи, познати на човека. Обаче, след 2009 година насам, са известни два други елемента, чиято структура е по-твърда от тази на диаманта - wurtzite boron nitride (вид боров нитрид) и Ionsadelite, наричан още шестоъгълен диамант, тъй като е с подобен състав и форма на традиционните диаманти. Според учените боровият нитрид е с 18% по-здрав от диаманта, а другият елемент със зашеметяващите 58%.

   За съжаление и двата елемента са доста редки, което ги прави не толкова широко използвани, колкото диамантите. Също така, калкулациите за новите елементи са повече теоретични и не са изпробвани достатъчно обстойно в реални опити. Въпреки всичко е факт, че вече съществуват вещества, които са по-твърди от диамантите, дори и да не могат да бъдат използвани по същия начин.

5. Великата китайска стена е единствената човешка постройка, която се вижда от Космоса
   

   Това твърдение е изключително грешно поради ред причини. Основното нещо, което трябва да се определи е какво се има предвид под „космос“? Ако говорим за това какви обекти се виждат от сателитите, обикалящи Земята, е вярно, че Великата китайска стена се вижда, но тя далеч не е единствената човешка постройка, която може да се види. Друг много важен фактор, който оказва влияние е времето – при облачно време дори самата планета не се вижда директно.

   Ако говорим например за гледка към Земята от Луната, този мит е напълно погрешен. „Единственото, което виждате от Луната е една красива, бяла сфера с малко бяло и зелено тук-там,“ споделя Алън Бийн, един от астронавтите на Аполо 12.

   Като се замислим, няма значение дали Великата китайската стена се вижда от Космоса, защото със сигурност е много по-внушително преживяването човек да се докосне до величието ѝ на живо. Подобно пътешествие със сигурност си заслужава, въпреки че е необходим немалък бюджет за целта. Да не забравяме все пак, че има варианти, с които може да се насладите на едно страхотно пътуване без да се притеснявате за финансирането.

6. Петсекундното правило за изпусната на пода храна
   

   Много деца, а и не само деца, вярват и прилагат 5-секундното правило за изпуснатата на пода храна. В повечето случаи вярват и на шега, разбира се. Самото правило гласи, че ако вдигнеш храната за по-малко от пет секунди, тя е годна за ядене и микробите не са успели да я нападнат. Колкото и да ни се иска да е вярно, това неписано правило изцяло е опровергано от учените.

   Единственото вярно е, че колкото по-дълго седи храната на земята, толкова повече микроби привлича. Това обаче далеч не означава, че дори кратък престой на пода не привлича микроби. В момента на първия си досег до мръсния под, храната става жертва на милионите микроби, които дебнат. Така че следващият път, в който изпуснете храна на пода, усмихнете се и я изхвърлете.

7. Камилите събират вода в гърбиците си
   

   Небезизвестен мит е, че камилите събират вода в гърбиците си, за да я използват при дългите си преходи през пустинята. Митът гласи, че камилите могат да издържат около една седмица без да пийнат дори капка вода. Този мит е колкото верен, толкова и не. Вярно е, че камилите могат да издържат до една седмица без вода, но това се дължи на факта, че пият по около 70 литра вода наведнъж, която се съхранява в кръвните им клетки. Те са с овална форма и имат свойството да задържат водата в себе си.

   Истината за гърбиците на камилите е, че там те събират мазнини. Източниците на храна в пустините са ограничени и понякога могат да бъдат трудни за намиране. Камилите обаче са развили свойството да оцеляват в тази трудна среда, като си набавят хранителни вещества от мазнините, натрупани в техните гърбици. Така камилите могат да издържат около шест месеца без храна. Друг интересен факт е, че при изразходване на всички мазнини гърбиците им намаляват обема си.

Митове или не, важното е да учим всеки ден по нещо ново, за да надграждаме себе си. Някои данни се превръщат в доказани факти, а други остават просто мистерия, за която може само да гадаем дали е истина или не. Все пак, нали в това се крие красотата на живота – да има винаги мъничко загадъчност, която да дава необходимата доза необикновеност на света около нас.